“Не се влюбвай в жена, която чете, в жена, която чувства твърде много, в жена, която пише…
Не се влюбвай в образована, магична, луда жена. Не се влюбвай в жена, която мисли, която знае какво знае, а също така знае и как да лети; жена, уверена в себе си.
Не се влюбвай в жена, която се смее или плаче, докато прави любов, която знае как да превърне духа си в плът; особено пък в жена, която обича поезията (тези са най-опасните) или която може да прекара половин час в съзерцаване на някоя картина и не може да живее без музика.
Не се влюбвай в жена, която се интересува от политика, има бунтарски дух и изпитва огромен ужас от неправдата. В жена, която изобщо не иска да гледа телевизия. Или в жена, която е красива, независимо какво е лицето й или тялото й.
Не се влюбвай в жена, която е дълбока, забавна, неуловима и непочтителна. Не се влюбвай в такава жена.
Защото когато се влюбиш в такава жена, независимо дали тя ще остане с теб или не, дали ще те обича или не – от такава жена ти никога не можеш да се върнеш.”
Марта Ривера-Гаридо
Исках да ти кажа нещо. Хубаво ми е така. С теб. Защото или се смеем или си мълчим. А дори и да си мълчим го няма това притеснение, а се разбираме. Мълчим си и си говорим. Просто исках да го кажа. Хубаво ми е с теб.
- Рових се из стари чатове. Открих това.
